Никога не казвай никога (Never Say Never Again) е британско-американски шпионски приключенски екшън трилър филм от 1983 г., режисиран от Ървин Кершнър по сценарий на Кевин Макклори, Джак Уитингъм и Иън Флеминг (автор на романите за Джеймс Бонд). Премиерата на филма във Великобритания е на 15 декември 1983 г.
„Никога не казвай никога“ е неофициален филм за Джеймс Бонд, създаден извън контрола на Eon Productions. Историята му е базирана на романа „Thunderball„, но се снима отделно заради съдебни права, които позволяват на продуцента Кевин Маклори да направи своя версия.
След 12 години отсъствие, Шон Конъри се връща като 007, по настояване на съпругата си, която го убеждава да „никога не казва никога“. Така филмът получава и своето заглавие. Той излиза същата година, когато Eon пускат „Октопуси“ с Роджър Мур — което създава „Бонд срещу Бонд“ съревнание в кината през 1983 г.
След като Бонд се проваля по време на тренировъчна мисия, М го изпраща на рехабилитация.
Там той случайно разкрива план на терористичната организация SPECTRE — откраднати са две ядрени бойни глави, които ще бъдат използвани за изнудване на световните сили.
Следите водят до Мило Ларго (Клаус Мария Брандауер) — харизматичен и психически нестабилен милиардер, който действа под прикритието на очарователната, но смъртоносна Фатима Блаш (Барбара Карера). С помощта на Домино (Ким Бейсингър) — пленница и любовница на Ларго, Бонд се впуска в глобална надпревара, за да предотврати ядрен катаклизъм.
Бонд вече не е безупречен герой; тялото му е уморено, но умът му остава остър. Филмът задава въпроса: Може ли шпионинът да остарее достойно? Домино е едновременно цел и инструмент в играта на Съблазън и Спасение. Ядрен страх и алчност – Сюжетът следва класическата формула на „Thunderball„, но придава по-модерен, политически контекст.
Режисьорът Ървин Кершнър (създател на „Междузвездни войни: Епизод V – Империята отвръща на удара„) придава по-реалистичен и човешки тон. Филмът е по-малко комедиен, по-интимен и със силен акцент върху психологията на героите. Екшънът е по-земен, с истински каскади и ръкопашни сцени. Кулминацията под водата е напрегната, макар и по-бавна от тази в „Thunderball„. Саундтракът на Мишел Легран е спорен – по-мелодичен и джазов, отклоняващ се от традиционния Бонд звук, което дели феновете.
Това е последното участие на Шон Конъри като Бонд (макар и неофициално). Филмът остава алтернативна версия на „Операция „Мълния““, но с повече зрелост и хуманност. „Никога не казвай никога“ вдъхновява по-късни теми в „007 Координати: Скайфол“ и „Смъртта може да почака“ (2020) – остаряване, наследство, човечност.
„Никога не казвай никога“ е носталгично, интелигентно и зряло завръщане към шпионажа на стария стил. Макар и извън официалната поредица, филмът е достоен финал за легендата на Конъри – по-малко джаджи, повече характер.
